18 jun 2004, 16:37

Мираж

  Poesía
2.2K 0 6
Мога да приема всичко аз от теб -
обич и омраза, презрение и късче лед,
дяволски пламък в очите ти,
спомен за минал живот.

Ако те е страх ,скрий се в сърцето ми,
там ще намериш покой,
ако дъх не остава в гърдите ти
слей се със мен и живей.

Ако нищо не виждаш пред себе си,
влей се във мойте очи,
там ще намериш прозрение
и порив за нови мечти.

Ако края ти виждаш в живота си
и прокълната е твойта съдба,
знай, че от нея по-силна съм
и нов свят за теб аз градя.

Ако съм само илюзия
и утре ме няма до теб,
то знай, че без теб съм загубена,
щом ти ме пропъди отвред.

Ще бъда само спомен в съзнанието ти,
топъл полъх от лек аромат,
образ безплътен и малка прашинка от друг един свят,
без думи, без граници,
само от любов и ненаписани страници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих, особено финала! Поздрави и прегръдка
  • Вярно е много добре! 6 и от мен
  • четвъртият стих ми хареса най-много. пожелавам ти винаги да обичаш толкова силно, колкото и да боли, пътят е някъде натам
  • Радвам се, че ви харесва и ви благодаря за положителните коментари.
  • допада ми, много е хубаво

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...