Мираж
Паяжина лунна светлина
от чиято мрежа ослепявам.
И ръка въздушна на жена,
с пръсти, изваяни от вятъра.
Къде съм бродил в тази тъмнина?
Кога съм таз ръка целунал?
Нима за бал в нощ предишна
съм мечтал и съм сънувал?
Нищичко не помня този път!
Но сигурно бил съм някога
на бал под този лунен сърп,
вятър ми е вихрила душата
и с устни, залепнали от обич,
страх и смут
съм целунал ръката на жената.
Не съм аз друг, макар че времето
ме попромени,
полъх връща ме отново тук,
при спомена миражен, преди
да отлети ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
