Мираж
Паяжина лунна светлина
от чиято мрежа ослепявам.
И ръка въздушна на жена,
с пръсти, изваяни от вятъра.
Къде съм бродил в тази тъмнина?
Кога съм таз ръка целунал?
Нима за бал в нощ предишна
съм мечтал и съм сънувал?
Нищичко не помня този път!
Но сигурно бил съм някога
на бал под този лунен сърп,
вятър ми е вихрила душата
и с устни, залепнали от обич,
страх и смут
съм целунал ръката на жената.
Не съм аз друг, макар че времето
ме попромени,
полъх връща ме отново тук,
при спомена миражен, преди
да отлети ...
© Валентин Василев All rights reserved.
