Aug 14, 2013, 9:02 AM  

Мираж 

  Poetry » Love
629 0 12

 

                                                                                                                  

 

          Паяжина лунна светлина

          от чиято мрежа ослепявам.

          И ръка въздушна на жена,

          с пръсти, изваяни от вятъра.

          Къде съм бродил в тази тъмнина?

          Кога съм таз ръка целунал?

          Нима за бал в нощ предишна

          съм мечтал и съм сънувал?

          Нищичко не помня този път!

          Но сигурно бил съм някога

          на бал под този лунен сърп,

          вятър ми е вихрила душата

          и с устни, залепнали от обич,

                                           страх и смут 

          съм целунал ръката на жената.

          Не съм аз друг, макар че времето

                                             ме попромени,

          полъх връща ме отново тук,

          при спомена миражен, преди

                                                 да отлети ...

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??