Мирише ми на индрише

30 нояб. 2023 г., 11:48

Поэзия

433 4 3

МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ

... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,

на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,

на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,

на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи,

на гозба, печена в тава, на тлеещ стар горун в огнище,

и дядо пак коси трева, а баба нищелките нищи,

и иде ми със вълчи вой! – да вия с глутницата вълци,

завръщам се – и няма кой да ми рече: – Добре дошъл си! –

че друго време е дошло – кой, пътниче, да те прегърне?...

Което нявга е било, не ще се нивга вече върне.

художника (Веселин Христов)

2023-12-01T18:46:24+02:00

За миг се върнах там.... Благодаря ти Валка!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-11-30T12:49:19+02:00

Уханни спомени, свидни и мили.
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-11-30T12:33:16+02:00

Тъжно, но поне е изживяно,а това е безценно!