Мишел Легран

9 дек. 2020 г., 10:38

Поэзия » Другая

720 4 2

Не ми се спи и сричам петолиния.

Бих искал да узная как си.

Бродират петолиния богините

в ридаещите небеса на сакса.

Когато ме нападнат отчаяния

и спомени за тъмно и студено,

аз трупам от останките мълчания

и ледници за цялата вселена.

Но този блус е скитник сред пустинята -

горчи от сол въздишката на сакса.

И пият елексири бедуините

с усмивки от случаен дансинг.

Не ми се спи и гоня се със облака.

Измислям си от стихове стихии.

Че има там - в душата на самотника -

безсъници, които вият.

Тъгата ражда пеещи безумия.

Богата на тъга е бледата ми есен.

Танцуват в небесата пълнолуния -

не ми се спи и питам се къде си.