Мишел Легран
Не ми се спи и сричам петолиния.
Бих искал да узная как си.
Бродират петолиния богините
в ридаещите небеса на сакса.
Когато ме нападнат отчаяния
и спомени за тъмно и студено,
аз трупам от останките мълчания
и ледници за цялата вселена.
Но този блус е скитник сред пустинята -
горчи от сол въздишката на сакса.
И пият елексири бедуините
с усмивки от случаен дансинг.
Не ми се спи и гоня се със облака.
Измислям си от стихове стихии.
Че има там - в душата на самотника -
безсъници, които вият.
Тъгата ражда пеещи безумия.
Богата на тъга е бледата ми есен.
Танцуват в небесата пълнолуния -
не ми се спи и питам се къде си.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
