14 янв. 2009 г., 20:07

Мисия

Поэзия » Белые стихи

1.3K 0 10

Ти вече не си онзи мъж -
страхлив,
несигурен,
неуверен.
На когото животът неведнъж
поднесе
своите изневери.
Ти вече не си момчето,
надничащо плахо
във влюбените ми очи.
Безмълвен, тъжен,
отчаян -
такъв беше - преди!
Порасна -
напук на целия свят,
на всички закони
и предразсъдъци!
Сега
смелостта ти е по-могъща
от силата на вятъра,
от стихийните морски бури!
Ти вече не си същият...
Чаках тази промяна
дни,
нощи,
безумно разпиляни години.
И сега,
когато
трябва с две ръце да те хвана -
аз се отдръпвам.
Не питай защо!
Ти си силен - върви и обичай!
Аз съм слаба,
несигурна,
много страхлива...
(но и това лесно бих си простила)
Защото
мисията ми на тоя свят
бе
да ти прехвърля моята сила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fraulia (Васка Мадарова)

Благодаря за вниманието, Приятели!

2009-01-15T20:55:39+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Страхотно стихотворение!Ще остане в паметта ми.Описваш съдбата на не една и две жени...Много силно!Браво!

2009-01-15T10:24:02+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

срази ме силата на думите и чувството в този стих...
Васе...прегпъщам те, с обич.

2009-01-15T10:07:40+02:00
Nella_gold (Нели )

Слаба ли? Напротив!

2009-01-15T06:18:55+02:00
странница (Сеси)

Ама ти си толкова силна в слабостта си!!! Поздрави!

2009-01-14T22:54:14+02:00