14 янв. 2009 г., 20:07

Мисия

1.3K 0 10
Ти вече не си онзи мъж -
страхлив,
несигурен,
неуверен.
На когото животът неведнъж
поднесе
своите изневери.
Ти вече не си момчето,
надничащо плахо
във влюбените ми очи.
Безмълвен, тъжен,
отчаян -
такъв беше - преди!
Порасна -
напук на целия свят,
на всички закони
и предразсъдъци!
Сега
смелостта ти е по-могъща
от силата на вятъра,
от стихийните морски бури!
Ти вече не си същият...
Чаках тази промяна
дни,
нощи,
безумно разпиляни години.
И сега,
когато
трябва с две ръце да те хвана -
аз се отдръпвам.
Не питай защо!
Ти си силен - върви и обичай!
Аз съм слаба,
несигурна,
много страхлива...
(но и това лесно бих си простила)
Защото
мисията ми на тоя свят
бе
да ти прехвърля моята сила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...