14.01.2009 г., 20:07

Мисия

1.3K 0 10
Ти вече не си онзи мъж -
страхлив,
несигурен,
неуверен.
На когото животът неведнъж
поднесе
своите изневери.
Ти вече не си момчето,
надничащо плахо
във влюбените ми очи.
Безмълвен, тъжен,
отчаян -
такъв беше - преди!
Порасна -
напук на целия свят,
на всички закони
и предразсъдъци!
Сега
смелостта ти е по-могъща
от силата на вятъра,
от стихийните морски бури!
Ти вече не си същият...
Чаках тази промяна
дни,
нощи,
безумно разпиляни години.
И сега,
когато
трябва с две ръце да те хвана -
аз се отдръпвам.
Не питай защо!
Ти си силен - върви и обичай!
Аз съм слаба,
несигурна,
много страхлива...
(но и това лесно бих си простила)
Защото
мисията ми на тоя свят
бе
да ти прехвърля моята сила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...