14.01.2009 г., 20:07

Мисия

Поезия » Бели стихове

1.3K 0 10

Ти вече не си онзи мъж -
страхлив,
несигурен,
неуверен.
На когото животът неведнъж
поднесе
своите изневери.
Ти вече не си момчето,
надничащо плахо
във влюбените ми очи.
Безмълвен, тъжен,
отчаян -
такъв беше - преди!
Порасна -
напук на целия свят,
на всички закони
и предразсъдъци!
Сега
смелостта ти е по-могъща
от силата на вятъра,
от стихийните морски бури!
Ти вече не си същият...
Чаках тази промяна
дни,
нощи,
безумно разпиляни години.
И сега,
когато
трябва с две ръце да те хвана -
аз се отдръпвам.
Не питай защо!
Ти си силен - върви и обичай!
Аз съм слаба,
несигурна,
много страхлива...
(но и това лесно бих си простила)
Защото
мисията ми на тоя свят
бе
да ти прехвърля моята сила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

fraulia (Васка Мадарова)

Благодаря за вниманието, Приятели!

2009-01-15T20:55:39+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Страхотно стихотворение!Ще остане в паметта ми.Описваш съдбата на не една и две жени...Много силно!Браво!

2009-01-15T10:24:02+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

срази ме силата на думите и чувството в този стих...
Васе...прегпъщам те, с обич.

2009-01-15T10:07:40+02:00
Nella_gold (Нели )

Слаба ли? Напротив!

2009-01-15T06:18:55+02:00
странница (Сеси)

Ама ти си толкова силна в слабостта си!!! Поздрави!

2009-01-14T22:54:14+02:00