9 сент. 2008 г., 07:25

Мисли

799 0 1
Нови дни, нови надежди,
нови мечти...
страховете стари.
Кой си ти?
Пак идваш да ме караш да страдам,
пак усмихнат тръгваш към мен.
Не! Върни се, аз не искам
отново да страдам,
да обикалям по пътя без цел.
Къде беше?
Когато те търсех и молех
да дойдеш при мен.
Ти подминаваше бавно край мене,
поглеждаше и поемаше напред.
Защо сега?
Аз излекувах сърцето...
не се надявай на нищо сега.
Да те обичам ли?
Това аз никога не го разбрах...
Попитай сърцето, но то е студено
и отговора ти
дадох ти днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Микаела Фараон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....