Мисли
797
0
1
Нови дни, нови надежди,
нови мечти...
страховете стари.
Кой си ти?
Пак идваш да ме караш да страдам,
пак усмихнат тръгваш към мен.
Не! Върни се, аз не искам
отново да страдам,
да обикалям по пътя без цел.
Къде беше?
Когато те търсех и молех
да дойдеш при мен.
Ти подминаваше бавно край мене,
поглеждаше и поемаше напред.
Защо сега?
Аз излекувах сърцето...
не се надявай на нищо сега.
Да те обичам ли?
Това аз никога не го разбрах...
Попитай сърцето, но то е студено
и отговора ти
дадох ти днес.
нови мечти...
страховете стари.
Кой си ти?
Пак идваш да ме караш да страдам,
пак усмихнат тръгваш към мен.
Не! Върни се, аз не искам
отново да страдам,
да обикалям по пътя без цел.
Къде беше?
Когато те търсех и молех
да дойдеш при мен.
Ти подминаваше бавно край мене,
поглеждаше и поемаше напред.
Защо сега?
Аз излекувах сърцето...
не се надявай на нищо сега.
Да те обичам ли?
Това аз никога не го разбрах...
Попитай сърцето, но то е студено
и отговора ти
дадох ти днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Микаела Фараон Всички права запазени
