17 мар. 2010 г., 23:30

Мисли

845 0 13

                                   

 

Изтичат
мислите ти боси,
пътуват
по разсърдени морета,
на кораб
от илюзии износени,
поскърцващи
отляво,
до сърцето.
Прекъсна
полета на птица,
улучена
от думи-остриета,
угасна
пламъка в зениците
и погледа
на сините морета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Лили!
    Радвам се, че хареса!
  • Ласка, благодаря ти за милото пожелание!
    Петинко, наистина време е!Забравихме се!
  • Много хубаво, но... явно е време за (кафе)!
    Смайличке*!
  • нека пламъка да не гасне
    хубав стих!
  • Здравейте всички!
    Благодарности за това, че се поспряхте и харесахте!
    Спокоен и пълен с усмивки ден за вас!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....