Мисли на глас
Мисли на глас
В морето плаваш без почивка,
как блъскат яростно вълните
и островът е тъй далече,
отгдето тръгнали са дните...
Към фара сили си напрягал,
омайват нощни светлини,
посоката ти май е грешна,
там чакат зъбери - скали.
Сега започваш да разбираш,
воюваш с вятърните мелници,
че дните с празнични фанфари
били са само сиви делници.
Човек се лута непрестанно,
напряга сетива и сили,
да търси класовете златни,
в сухите - безплодни ниви...
За миг не бива да се спираш -
да търсиш свойта светлина,
пътеката не знае никой,
в живота няма правила.
Най-трудно е да бъдеш верен
на свойте мисли и дела,
какво пък може да оставиш
след теб мъждукаща следа.
Макар че мъдреци най-разни,
ще съдят теб без капка свян,
но ти от всичките моряци
единствен ще си Капитан.
И кораба си да разбиеш
в морето, някъде, към фара,
за миг не бива да се спираш,
послушай ме. Съвсем не трябва!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Савар Все права защищены
