9 abr 2013, 21:50

Мисли на глас

802 0 2

Мисли на глас

 

В морето плаваш без почивка,

как блъскат яростно вълните

и островът е тъй далече,

отгдето тръгнали са дните...

Към фара сили си напрягал,

омайват нощни светлини,

посоката ти май е грешна,

там чакат зъбери - скали.

 

Сега започваш да разбираш,

воюваш с вятърните мелници,

че дните с празнични фанфари

били са само сиви делници.

Човек се лута непрестанно,

напряга сетива и сили,

да търси класовете златни,

в сухите - безплодни ниви...

 

За миг не бива да се спираш -

да търсиш свойта светлина,

пътеката не знае никой,

в живота няма правила.

Най-трудно е да бъдеш верен

на свойте мисли и дела,

какво пък може да оставиш 

след теб мъждукаща следа.

 

Макар че мъдреци най-разни,

ще съдят теб без капка свян,

но ти от всичките моряци

единствен ще си Капитан.

И кораба си да разбиеш

в морето, някъде, към фара,

за миг не бива да се спираш,

послушай ме. Съвсем не трябва!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Савар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...