Мисли на глас

В морето плаваш без почивка,

как блъскат яростно вълните

и островът е тъй далече,

отгдето тръгнали са дните...

Към фара сили си напрягал,

омайват нощни светлини,

посоката ти май е грешна,

там чакат зъбери - скали.

Сега започваш да разбираш,

воюваш с вятърните мелници,

че дните с празнични фанфари

били са само сиви делници.

Човек се лута непрестанно,

напряга сетива и сили,

да търси класовете златни,

в сухите - безплодни ниви...

За миг не бива да се спираш -

да търсиш свойта светлина,

пътеката не знае никой,

в живота няма правила.

Най-трудно е да бъдеш верен

на свойте мисли и дела,

какво пък може да оставиш 

след теб мъждукаща следа.

Макар че мъдреци най-разни,

ще съдят теб без капка свян,

но ти от всичките моряци

единствен ще си Капитан.

И кораба си да разбиеш

в морето, някъде, към фара,

за миг не бива да се спираш,

послушай ме. Съвсем не трябва!!!