Мисли на глас
Мисли на глас
В морето плаваш без почивка,
как блъскат яростно вълните
и островът е тъй далече,
отгдето тръгнали са дните...
Към фара сили си напрягал,
омайват нощни светлини,
посоката ти май е грешна,
там чакат зъбери - скали.
Сега започваш да разбираш,
воюваш с вятърните мелници,
че дните с празнични фанфари
били са само сиви делници.
Човек се лута непрестанно,
напряга сетива и сили,
да търси класовете златни,
в сухите - безплодни ниви...
За миг не бива да се спираш -
да търсиш свойта светлина,
пътеката не знае никой,
в живота няма правила.
Най-трудно е да бъдеш верен
на свойте мисли и дела,
какво пък може да оставиш
след теб мъждукаща следа.
Макар че мъдреци най-разни,
ще съдят теб без капка свян,
но ти от всичките моряци
единствен ще си Капитан.
И кораба си да разбиеш
в морето, някъде, към фара,
за миг не бива да се спираш,
послушай ме. Съвсем не трябва!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
