МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
Пред гръм тревожно мълчи полумрака,
купища спомени помилване чакат...
Лутам се в безвремие и диря брод,
по стръмни пътеки изплъзваш се... Живот...
По бръснача на мислите бавно вървя
и душата безумно... кърви...
Изпий болката от моята рана,
ако искаш при теб да остана... Живот...
Безсъницата хлопа на вратата,
на крилете носи моята Съдба...
Ще имам ли сили сама да отворя!?
Ще бъда в бяло... и ще бъда твоя... Живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Зарева Все права защищены