7 мая 2007 г., 12:28

Мислиш ли...

1.2K 0 1
 

Мислиш ли за нея, когато сутрин се обличаш

или когато чая пиеш и филийката препичаш?

Мислиш ли за нея, когато се протягаш

или за път когато сутрин раницата стягаш?


Мисли си за теб и когато се събужда,

и от теб когато има, и когато няма нужда.

Мисли си за теб, когато трудно се разсънва,

може би си мисли и когато вече вън се съмва.


Мислиши за нея на обяд, когато нещо си ядеш

или пък  в монотонния си обеден водовъртеж?

Мислиш ли за нея, когато слънце силно те гори

или дори когато мислите ти са съвсем сами?


Мисли тя за тебе, сто процента, двадесет и четири карата

и вижда теб в очите на тълпата.

Мисли си за теб дори след кратка дрямка

или когато си пие ментата с мляко (със сламка).


Мислиш ли за нея вечер, когато се прозяваш

и клепачите когато бавничко притваряш?

Мислиш ли за нея като гледаш тъмното небе

или пък светлините на града- море?


Мисли си и тя за теб, когато търси падаща свезда

и дори когато е сърдита на студа.

Мисли си и тя за теб и усмихната заспива

защото знае, слънце ще дадеш на следващата утрин сива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...