Мислите ми нежни...
Мислите ми нежни,
мисли тихи и красиви,
в нощен шепот скрити
нежни, бели маргарити.
Полъх тих ги милва,
в нечии очи се къпят,
в лунното вълшебство
копнежно се промъкват.
В танца на звездите
страстно се полюшват,
в нечии ръце гальовни
кротко се отпускат...
Влюбени, щастливи,
боси по тревата тичат,
от умора разпилени,
после тихичко заспиват.
Бели бисерни следи
в утрото с тъга оставят,
чисти капчици роса
пак във тях се отразяват.
Светли слънчеви лъчи
шепнат мисли озарени,
в нежни, бели маргарити
тихи блянове се крият...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
