5 мая 2024 г., 20:54

Мислите на нощта

484 0 0

Спотаена в мислите на нощта,
Искам да редя красиви слова.
Искам да пиша за вълшебства и чудеса,
За магията, извираща от дълбините на света,
За неоткрити, неземни същества,
Пазещи входа към друга страна,
Своят дом и нечий чеда,
Да не бъдат погубени от човешка ръка.

Искам да пиша за последната останала надежда,
Или за първия лъч светлина,
Де могъщата сила на любовта,
Окриляваща влюбените сърца,
Тъй както Ахил погуби го стрела,
За да спаси жената, обвзела му ума,
За да има живот и след смъртта,
В името на храбростта и честта.

Искам да пиша за семейното огнище и родината,
Там, къде сте израснали с брат ти двамината,
Където баща ти и дядо ти прибират дърва за зимата,
И където много твои близки се споминаха.
Но винаги ще помниш своята баба усмихната,
Надянала престилка и седнала на топло до камината,
Докато приготвя закуска за дружината.
След това ще седне и ще ни разкаже,
Тъй както нейната баба, истории за своите деди,
Как свят е светувал,  за величествени войни,
С топъл глас, винаги пленяващ детските ни души.

Спотаена в мислите на нощта,
Ех, какви времена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...