8 февр. 2008 г., 13:47

Мислите за нея и за теб

938 0 16
Пронизваха ме снощи мисли,
мислите за нея и за теб.
Пропълзяха в мен... подтиснаха
до болка моето сърце.
И тази вечер не мога да заспя,
обременена от мислите по теб.
Душата си поръсвам пак с лъжа,
не мога да съм същият човек.
Промених се, откакто си отиде
и едва ли може да сме двама.
От комплименти просто изморих се,
превърнах се във нещо малко.
Изгоних спомени и клевети
дълбоко в своята душа.
Заключих ги там, където си и ти,
а стражът им е чувството тъга.
Не ще да видиш искрена усмивка
да огрява моето лице.
Прокудих я, с теб е – до поискване,
изпращам ти и своите ръце.
Забрави и прогнилите мечти,
няма да се уча да летя.
Човек съм, не ангел – уви,
простосмъртна. Просто съм жена!
И тази вечер не мога да спя
от мислите по тебе и нея.
Върви си, на сън не подавай ръка,
позволи ми без тебе да оцелея.

                                                  
                               "Сърцето на жената, която в любовта е оскърбена от измяна,                               прилича на крепост, която е превзета, опустошена и напусната."
                                                                                                                                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления Вани Много ми хареса Целувки
  • Разбирам Росене, вече съм го разбрала
    В тоя случай става дума само за лирическата
  • Разбери мило момиче,че в повечето случаи ние мъжете не изневеряваме ,
    защото сме влюбени в другата,а защото в нея търсим това което сме изгубили при нашата жена...
  • Вили, Жулиета, Калина, Веси, благодаря, че прочетохте!
  • "От комплименти просто изморих се,
    превърнах се във нещо малко."Хареса ми!Много добре казано!Поздравчета!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...