Мислите за нея и за теб
Пронизваха ме снощи мисли,
мислите за нея и за теб.
Пропълзяха в мен... подтиснаха
до болка моето сърце.
И тази вечер не мога да заспя,
обременена от мислите по теб.
Душата си поръсвам пак с лъжа,
не мога да съм същият човек.
Промених се, откакто си отиде
и едва ли може да сме двама.
От комплименти просто изморих се,
превърнах се във нещо малко.
Изгоних спомени и клевети
дълбоко в своята душа.
Заключих ги там, където си и ти,
а стражът им е чувството тъга.
Не ще да видиш искрена усмивка
да огрява моето лице.
Прокудих я, с теб е – до поискване,
изпращам ти и своите ръце.
Забрави и прогнилите мечти,
няма да се уча да летя.
Човек съм, не ангел – уви,
простосмъртна. Просто съм жена!
И тази вечер не мога да спя
от мислите по тебе и нея.
Върви си, на сън не подавай ръка,
позволи ми без тебе да оцелея.
"Сърцето на жената, която в любовта е оскърбена от измяна, прилича на крепост, която е превзета, опустошена и напусната."
мислите за нея и за теб.
Пропълзяха в мен... подтиснаха
до болка моето сърце.
И тази вечер не мога да заспя,
обременена от мислите по теб.
Душата си поръсвам пак с лъжа,
не мога да съм същият човек.
Промених се, откакто си отиде
и едва ли може да сме двама.
От комплименти просто изморих се,
превърнах се във нещо малко.
Изгоних спомени и клевети
дълбоко в своята душа.
Заключих ги там, където си и ти,
а стражът им е чувството тъга.
Не ще да видиш искрена усмивка
да огрява моето лице.
Прокудих я, с теб е – до поискване,
изпращам ти и своите ръце.
Забрави и прогнилите мечти,
няма да се уча да летя.
Човек съм, не ангел – уви,
простосмъртна. Просто съм жена!
И тази вечер не мога да спя
от мислите по тебе и нея.
Върви си, на сън не подавай ръка,
позволи ми без тебе да оцелея.
"Сърцето на жената, която в любовта е оскърбена от измяна, прилича на крепост, която е превзета, опустошена и напусната."
© Ванина All rights reserved.
Много ми хареса 
