26 февр. 2009 г., 11:29

Мисля си

932 0 10
По петляно време си отива,
идва по среднощни часове.
Мен ме люби бяла самодива.
Теб те люби лошав един змей.

Лу ме люби, лу душа ми пие.
Лу магесни думи ми шепти.
Сипне зора - бърза да се скрие.
Мисля си, дали не беше ти?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вълшебство има в този стих...като биле омайниче...
  • Страхотно е!
  • Чела съм го, но отново ми вдъхна настроение.
    Колко е приказно и песенно.
    Винаги те чета с най- голямо удоволствие.
    Поздрави в късна вечер!
    Дано луната те навести с нови вдъхновения.
    Привет!
  • Един от рядко срещаните стихове в сайта.
    Истинска поезия.
    Поздрави!
  • Много красиво звучи!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...