26 февр. 2009 г., 11:29

Мисля си

934 0 10
По петляно време си отива,
идва по среднощни часове.
Мен ме люби бяла самодива.
Теб те люби лошав един змей.

Лу ме люби, лу душа ми пие.
Лу магесни думи ми шепти.
Сипне зора - бърза да се скрие.
Мисля си, дали не беше ти?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вълшебство има в този стих...като биле омайниче...
  • Страхотно е!
  • Чела съм го, но отново ми вдъхна настроение.
    Колко е приказно и песенно.
    Винаги те чета с най- голямо удоволствие.
    Поздрави в късна вечер!
    Дано луната те навести с нови вдъхновения.
    Привет!
  • Един от рядко срещаните стихове в сайта.
    Истинска поезия.
    Поздрави!
  • Много красиво звучи!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...