26 feb 2009, 11:29

Мисля си

930 0 10
По петляно време си отива,
идва по среднощни часове.
Мен ме люби бяла самодива.
Теб те люби лошав един змей.

Лу ме люби, лу душа ми пие.
Лу магесни думи ми шепти.
Сипне зора - бърза да се скрие.
Мисля си, дали не беше ти?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вълшебство има в този стих...като биле омайниче...
  • Страхотно е!
  • Чела съм го, но отново ми вдъхна настроение.
    Колко е приказно и песенно.
    Винаги те чета с най- голямо удоволствие.
    Поздрави в късна вечер!
    Дано луната те навести с нови вдъхновения.
    Привет!
  • Един от рядко срещаните стихове в сайта.
    Истинска поезия.
    Поздрави!
  • Много красиво звучи!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...