26.02.2009 г., 11:29

Мисля си

927 0 10
По петляно време си отива,
идва по среднощни часове.
Мен ме люби бяла самодива.
Теб те люби лошав един змей.

Лу ме люби, лу душа ми пие.
Лу магесни думи ми шепти.
Сипне зора - бърза да се скрие.
Мисля си, дали не беше ти?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вълшебство има в този стих...като биле омайниче...
  • Страхотно е!
  • Чела съм го, но отново ми вдъхна настроение.
    Колко е приказно и песенно.
    Винаги те чета с най- голямо удоволствие.
    Поздрави в късна вечер!
    Дано луната те навести с нови вдъхновения.
    Привет!
  • Един от рядко срещаните стихове в сайта.
    Истинска поезия.
    Поздрави!
  • Много красиво звучи!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...