16 окт. 2013 г., 21:36

Мистерия

838 0 0

Мистерия

Вече седмица над листа бял стоя
и творя ли, и творя...
След теб не остана празен ред - 
някак промени моя светоглед.

Листът се напълни с главни букви и черти,
описващи отдавна погубени мечти.
Всичко туй след тебе се роди.
Какво, за Бога, ти ми причини?

Влезе за секунди, а обърна всичко в мен...
сякаш избистри погледа ми замъглен.
Накара ме да мисля за какво ли не.
Все още не разбирам как получи се.

Мистерия дошла от най-дълбоки дълбини,
която единствена успя да ме плени
и някак тайничко ме промени.
Мистерията с най-хубави очи - това си ти! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...