Мисъл
През вечерите дълги и мъгливи,
когато търся пътя си напред,
аз в тъмното се взирам мълчаливо
и ме докосва мисълта за теб.
Затварям погледа си и пътувам,
без думи, само с чувство и сърце.
Сред милионите космични звуци
усещам те със слух, очи, ръце.
В най-тихата си мисъл тихо стъпвам,
а нишката ù ме държи във плен.
Безмълвна, аз те вкусвам и прегръщам.
И знам, че също мислиш си за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Желева Все права защищены
