През вечерите дълги и мъгливи,
когато търся пътя си напред,
аз в тъмното се взирам мълчаливо
и ме докосва мисълта за теб.
Затварям погледа си и пътувам,
без думи, само с чувство и сърце.
Сред милионите космични звуци
усещам те със слух, очи, ръце.
В най-тихата си мисъл тихо стъпвам,
а нишката ù ме държи във плен.
Безмълвна, аз те вкусвам и прегръщам.
И знам, че също мислиш си за мен.
© Елена Желева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
