Apr 20, 2010, 7:52 PM

Мисъл 

  Poetry » Other
5.0 / 3
990 0 3

 

 

През вечерите дълги и мъгливи,

когато търся пътя си напред,

аз в тъмното се взирам мълчаливо

и ме докосва мисълта за теб.

 

Затварям погледа си и пътувам,

без думи, само с чувство и сърце.

Сред милионите космични звуци

усещам те със слух, очи, ръце.

 

В най-тихата си мисъл тихо стъпвам,

а нишката ù ме държи във плен.

Безмълвна, аз те вкусвам и прегръщам.

И знам, че също мислиш си за мен.

 

 

 

© Елена Желева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Unsolvable equation Existing leaves red scars on my chest Life is a pointless game that most of us c...
  • Based upon the greatest hit of Mungo Jerry It's a secret from 1976 When I met you autumn wind quiete...
  • Sometimes I wish I were a bird, sailing the skies and watching the world. Across the deep blue ocean...

More works »