10 июн. 2010 г., 15:29

Мисъл за теб 

  Поэзия
1212 0 17

Как мразя, когато почнеш да човъркаш

стари съвести и натежали грешки.

Изтърбушват се столовете... без дъна,

в главата си... мислено нареждам пешки!

Тягостно! То дори не е поезия...

Кой е казал, че в тъгата има красота?

Убивам мислено всичките си фрезии,

дето бях закичила да те гонят от дома...

И прозорците натрошавам на парчета,

за да зазидам немите стени...

та да се скрия от небето,

от което страшно си надвиснал ти!

Още малко и ще те убия!

Аз съм силна и дори не плача!

Кльощавите си страхове сега ще скрия

под грубата си маска на палача,

който безскрупулно те обезглавява,

защото отдавна изгубил си е сърцето...

и усещам как  почвам да се давя...

Накрая... измивам си лицето!

© Пепп Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??