angel_voice (Пепп)
71 817
10.06.2010 г., 15:29 ч.

Мисъл за теб 

  Поезия
1148 0 17

Как мразя, когато почнеш да човъркаш

стари съвести и натежали грешки.

Изтърбушват се столовете... без дъна,

в главата си... мислено нареждам пешки!

Тягостно! То дори не е поезия...

Кой е казал, че в тъгата има красота?

Убивам мислено всичките си фрезии,

дето бях закичила да те гонят от дома...

И прозорците натрошавам на парчета,

за да зазидам немите стени...

та да се скрия от небето,

от което страшно си надвиснал ти!

Още малко и ще те убия!

Аз съм силна и дори не плача!

Кльощавите си страхове сега ще скрия

под грубата си маска на палача,

който безскрупулно те обезглавява,

защото отдавна изгубил си е сърцето...

и усещам как  почвам да се давя...

Накрая... измивам си лицето!

© Пепп Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??