Мисъл за теб
Как мразя, когато почнеш да човъркаш
стари съвести и натежали грешки.
Изтърбушват се столовете... без дъна,
в главата си... мислено нареждам пешки!
Тягостно! То дори не е поезия...
Кой е казал, че в тъгата има красота?
Убивам мислено всичките си фрезии,
дето бях закичила да те гонят от дома...
И прозорците натрошавам на парчета,
за да зазидам немите стени...
та да се скрия от небето,
от което страшно си надвиснал ти!
Още малко и ще те убия!
Аз съм силна и дори не плача!
Кльощавите си страхове сега ще скрия
под грубата си маска на палача,
който безскрупулно те обезглавява,
защото отдавна изгубил си е сърцето...
и усещам как почвам да се давя...
Накрая... измивам си лицето!
© Пепп All rights reserved.
