20 июл. 2018 г., 03:14

Митинг

1K 2 3

На митинг, хората са смели

Мислят, към доброто да вървят

Имат някакви, неясни цели

Искат времето да завъртят.

 

Така ще бъде само на площада

Уверени, задружни ще крещят

Утре, законът без пощада

Ще ги накаже, дори и задържат.

 

Отдавна на прогреса е известно

Беден ли си, искаш ли права

Прекършен си, това е лесно

Опонентът не държи - слова.

 

Неравенството, движи страховете

За власт, надмощие над враговете

Готови са, да скършат раменете

"Най-верните" на народа - Синовете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за силния стих, Мария!
  • Точно пресъздаден ,реален до болка стих!
    Поздравления Миме!!!
  • Смели са най-вече недалновидните. Това се използва от властимащите, за да изкарат достатъчна бройка такива на дирижирани от тях митинги, с оглед постигане на набелязаните от тях цели. Стадото се люшка между желанието си за промяна и това да живее по старому, защото е попривикнало към него, а промяната винаги крие неизвестност. И все пак има моменти, когато следва да сме национално отговорни и да напълним площадите. Това трябва да се случва и като социален рефлекс за коригиране линията на управление на преялите с власт. Но винаги трябва да помним, че сваляйки от власт едните на власт могат да дойдат по-лошите и така сами да си вкараме автогол. Замислящ е поетичния ти текст, Мария. Добре е, че споделяш тревогите си. Поздравление!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....