9 мар. 2023 г., 06:13  

Млади сенки побягват пред нас

558 0 0

Заприличваме верно на влюбени,

докато под ръка се крепим

и подтичваме след младоликите

сенки по стените край нас.

 

Забелязвам среброто в косите ти,

запленена повдигам очи

към разветия черен перчем,

скитащ се по зида тъй курназ.

 

Преоткриваш усмихнато лунните

светлинки по лицето с любим

вдъхновяващ овал за помилване.

 

Заиграват притиснати фигури,

помъдрели след загуби зли,

съживителен танца на силните.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...