Заприличваме верно на влюбени,
докато под ръка се крепим
и подтичваме след младоликите
сенки по стените край нас.
Забелязвам среброто в косите ти,
запленена повдигам очи
към разветия черен перчем,
скитащ се по зида тъй курназ.
Преоткриваш усмихнато лунните
светлинки по лицето с любим
вдъхновяващ овал за помилване.
Заиграват притиснати фигури,
помъдрели след загуби зли,
съживителен танца на силните.
© Светличка Все права защищены