9.03.2023 г., 6:13 ч.  

Млади сенки побягват пред нас 

  Поезия » Любовна
416 0 0
Заприличваме верно на влюбени,
докато под ръка се крепим
и подтичваме след младоликите
сенки по стените край нас.
Забелязвам среброто в косите ти,
запленена повдигам очи
към разветия черен перчем,
скитащ се по зида тъй курназ.
Преоткриваш усмихнато лунните
светлинки по лицето с любим
вдъхновяващ овал за помилване.
Заиграват притиснати фигури, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Предложения
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
  • Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Още произведения »