9.03.2023 г., 6:13  

Млади сенки побягват пред нас

554 0 0

Заприличваме верно на влюбени,

докато под ръка се крепим

и подтичваме след младоликите

сенки по стените край нас.

 

Забелязвам среброто в косите ти,

запленена повдигам очи

към разветия черен перчем,

скитащ се по зида тъй курназ.

 

Преоткриваш усмихнато лунните

светлинки по лицето с любим

вдъхновяващ овал за помилване.

 

Заиграват притиснати фигури,

помъдрели след загуби зли,

съживителен танца на силните.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...