Млади сенки побягват пред нас

Заприличваме верно на влюбени,

докато под ръка се крепим

и подтичваме след младоликите

сенки по стените край нас.

Забелязвам среброто в косите ти,

запленена повдигам очи

към разветия черен перчем,

скитащ се по зида тъй курназ.

Преоткриваш усмихнато лунните

светлинки по лицето с любим

вдъхновяващ овал за помилване.

Заиграват притиснати фигури,

помъдрели след загуби зли,

съживителен танца на силните.