5 июн. 2009 г., 13:51

Младост

1K 0 3

Младостта ми - кристална чаша,

разби я твоето сърце сломено.

Душата ми, прободе я не игла,

а дума - върната монета.

Младостта ми-пясъчен часовник,

а зад него куп остарели мечти.

Младостта ми - жълта старица,

уморена, изплашена, но кралица,

седи на трона недостижима,

остана ù неспокойната усмивка.

Младост моя, моя си сестра,

младост моя, с детско сърце!

Затупкай и събери всички лъчи,

за да закичиш  върху палавите ми коси

венец от топли багри и талисман от

                               страстни целувки ми дари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДИМА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защото младостта си отива бързо по принцип пропилява се за глупости...
  • Бравоооооо!
    Незабравимоооооооооооо!
    Поклон,прегръдка топла за мислите ти и темата на стиха ти.
  • А на мен ми хареса.Звучи ми като песен.Хубаво е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...