Младостта ми - кристална чаша,
разби я твоето сърце сломено.
Душата ми, прободе я не игла,
а дума - върната монета.
Младостта ми-пясъчен часовник,
а зад него куп остарели мечти.
Младостта ми - жълта старица,
уморена, изплашена, но кралица,
седи на трона недостижима,
остана ù неспокойната усмивка.
Младост моя, моя си сестра,
младост моя, с детско сърце!
Затупкай и събери всички лъчи,
за да закичиш върху палавите ми коси
венец от топли багри и талисман от
страстни целувки ми дари!
© ДИМА Всички права запазени