21 янв. 2020 г., 12:01

Младост

939 0 0

Слънчев лъч в замъгленото утро.
И невинна усмивка далечна.
Колко бели, добри, неподкупни.
Колко ценни... За теб - колко лесни.

 

Научи ме отново на смелост.
С лекота да прегръщам всемира.
Да измия сърцето от грешки.
И умората си да приспивам.

 

Сред големите, сложните хора, 
сред големите, сложните смисли
все забравям да гледам нагоре.
Ослепявам за простите истини.

 

Само вие го можете още -
в младостта ви красиво престъпна. 
Капки дъжд върху моя прозорец 
вместо мен плачат моята мъка. 

 

Като дива и зла плетеница 
от пътеки и криви завои 
е светът - демиургска десница.
А почивка - зениците твои. 

 

Ти не знаеш, не би си помислил 
за онази невидима аура, 
дето носиш, подобно орисник 
на едно утре, пълно със благост. 

 

И след тебе с очите на влюбен 
проследявам следите ти светли. 
Аз съм дракон, в ума си изгубен. 
Но след теб лудостта ми е нежност. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...