Слънчев лъч в замъгленото утро.
И невинна усмивка далечна.
Колко бели, добри, неподкупни.
Колко ценни... За теб - колко лесни.
Научи ме отново на смелост.
С лекота да прегръщам всемира.
Да измия сърцето от грешки.
И умората си да приспивам.
Сред големите, сложните хора,
сред големите, сложните смисли
все забравям да гледам нагоре.
Ослепявам за простите истини.
Само вие го можете още -
в младостта ви красиво престъпна.
Капки дъжд върху моя прозорец
вместо мен плачат моята мъка.
Като дива и зла плетеница
от пътеки и криви завои
е светът - демиургска десница.
А почивка - зениците твои.
Ти не знаеш, не би си помислил
за онази невидима аура,
дето носиш, подобно орисник
на едно утре, пълно със благост.
И след тебе с очите на влюбен
проследявам следите ти светли.
Аз съм дракон, в ума си изгубен.
Но след теб лудостта ми е нежност.