Слънчев лъч в замъгленото утро.
И невинна усмивка далечна.
Колко бели, добри, неподкупни.
Колко ценни... За теб - колко лесни.

Научи ме отново на смелост.
С лекота да прегръщам всемира.
Да измия сърцето от грешки.
И умората си да приспивам.

Сред големите, сложните хора, 
сред големите, сложните смисли
все забравям да гледам нагоре.
Ослепявам за простите истини.

Само вие го можете още -
в младостта ви красиво престъпна. 
Капки дъжд върху моя прозорец 
вместо мен плачат моята мъка. 

Като дива и зла плетеница 
от пътеки и криви завои 
е светът - демиургска десница.
А почивка - зениците твои. 

Ти не знаеш, не би си помислил 
за онази невидима аура, 
дето носиш, подобно орисник 
на едно утре, пълно със благост. 

И след тебе с очите на влюбен 
проследявам следите ти светли. 
Аз съм дракон, в ума си изгубен. 
Но след теб лудостта ми е нежност.