Слънчев лъч в замъгленото утро.
И невинна усмивка далечна.
Колко бели, добри, неподкупни.
Колко ценни... За теб - колко лесни.
Научи ме отново на смелост.
С лекота да прегръщам всемира.
Да измия сърцето от грешки.
И умората си да приспивам.
Сред големите, сложните хора,
сред големите, сложните смисли
все забравям да гледам нагоре.
Ослепявам за простите истини. ...