11 февр. 2008 г., 23:05

Много женени

1.3K 0 10

 

 

И двамата сме толкова "Много женени",

че чак ми се иска да  изкрещя.

Защо не те срещнах преди време.

А чак сега,

чак сега.

Романтична вечеря - на свещи,

целувки с дъх на вино,

изгарящо нежни копнежи,

 луксозен хотел

и черно  бельо.

Любовта не  е тук - между чаршафите.

Някакъв силен нагон ни зове,

искам да  те грабна на някъде -

не знам  накъде.

Ах, как - не знам накъде.    

Реалността  на часовника - силно звъни.

И пронизва душите.

На съвест говори.

Да си вървим у дома.

Там  ни чакат, нали?

И вървим - но боли.

Тези малки игри

продължават - уви...

Толкова  

 "Много

сме женени"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...