3 янв. 2009 г., 04:16  

Много ли питам?

946 0 21

                                                                                

Денят ми звучен бе! Нощта сияйна.

Ще свирят ли щурците ми в ума?

Звездите ли ще разгадавам тайно?

Ще те сънувам ли? Или ще те проспя?

 

Ще се страхуваш ли до мен да си високо?

Ще нагазиш ли дори и чист в калта?

Ще виждаш ли далеч и в мен дълбоко?

Ще ме разлистваш ли - единствена?

 

Ще ме целуваш ли дори и побеляла?

Ще ме намериш ли изгубена в съня?

Ще ме прегърнеш ли такава помъдряла?

Ще ме събудиш ли - да сме си у дома?!

***

Много ли питам?

А, така ми се иска да съм будна и да те видя у дома!

 

 

02.01.2009, 

Jullie

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...