3.01.2009 г., 4:16  

Много ли питам?

941 0 21

                                                                                

Денят ми звучен бе! Нощта сияйна.

Ще свирят ли щурците ми в ума?

Звездите ли ще разгадавам тайно?

Ще те сънувам ли? Или ще те проспя?

 

Ще се страхуваш ли до мен да си високо?

Ще нагазиш ли дори и чист в калта?

Ще виждаш ли далеч и в мен дълбоко?

Ще ме разлистваш ли - единствена?

 

Ще ме целуваш ли дори и побеляла?

Ще ме намериш ли изгубена в съня?

Ще ме прегърнеш ли такава помъдряла?

Ще ме събудиш ли - да сме си у дома?!

***

Много ли питам?

А, така ми се иска да съм будна и да те видя у дома!

 

 

02.01.2009, 

Jullie

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...