Много пъти
Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра,
ледено пронизващ дробовете ми.
Палех си свещиците на вярата...
Много пъти гаснеха в сърцето ми.
Стисната до болка във юмруците,
мачках слепотата си премръзнала.
Ехото разхвърляше я в звуците.
Много пъти гонех я до ъгъла.
Всеки път възкръсвах като вик.
Търсил ли си ме, не те попитах.
Знаеше ли, че си ме убил?
Много пъти плаках и обичах.
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра,
ледено пронизващ дробовете ми.
Палех си свещиците на вярата...
Много пъти гаснеха в сърцето ми.
Стисната до болка във юмруците,
мачках слепотата си премръзнала.
Ехото разхвърляше я в звуците.
Много пъти гонех я до ъгъла.
Всеки път възкръсвах като вик.
Търсил ли си ме, не те попитах.
Знаеше ли, че си ме убил?
Много пъти плаках и обичах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
