Много пъти
Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра,
ледено пронизващ дробовете ми.
Палех си свещиците на вярата...
Много пъти гаснеха в сърцето ми.
Стисната до болка във юмруците,
мачках слепотата си премръзнала.
Ехото разхвърляше я в звуците.
Много пъти гонех я до ъгъла.
Всеки път възкръсвах като вик.
Търсил ли си ме, не те попитах.
Знаеше ли, че си ме убил?
Много пъти плаках и обичах.
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра,
ледено пронизващ дробовете ми.
Палех си свещиците на вярата...
Много пъти гаснеха в сърцето ми.
Стисната до болка във юмруците,
мачках слепотата си премръзнала.
Ехото разхвърляше я в звуците.
Много пъти гонех я до ъгъла.
Всеки път възкръсвах като вик.
Търсил ли си ме, не те попитах.
Знаеше ли, че си ме убил?
Много пъти плаках и обичах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
