22 мая 2004 г., 11:52

Много време мина

1.5K 0 0
Много време мина,
няма те до мен.
Защо от мен си ти така замина,
как искам да не беше идвал този тъжен ден.   Само ако можех да върна тези дни,
когато ми казваше колко много ме обичаш.
Но сега мене много ме боли,
защото своята любов към мен отричаш.   Помня дните когато се кълнеше,
че сама никога не би ме оставил.
Колко хубаво тогава беше,
но си вече свойте думи ти забравил.   Ах, как мразя този мрачен зимен ден,
когато в миг разби всичките мечти,
и каза, че повече не искаш да си с мен,
защо постъпи ти така, моля те, кажи.   А сега се гледаме безмълвно,
все едно не се познаваме дори,
и загърбили предишната привързаност напълно,
едно простичко "здравей" от устите вече не звучи...   Подло е да постъпваме така,
любовта с омраза не трябва ний да заменим,
а трябва със усмивка на уста,
напред в живота един без друг да продължим.   Но моля те недей забравя
всичките щастливи дни,
и спомените ти недей оставя,
помни времето когато заедно бяхме аз и ти.   И помни, че винаги ще те обичам,
макар и не така както преди,
че ме нарани жестоко няма да отричам,
и пак ще пролея няколко сълзи....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...