22.05.2004 г., 11:52

Много време мина

1.5K 0 0
Много време мина,
няма те до мен.
Защо от мен си ти така замина,
как искам да не беше идвал този тъжен ден.   Само ако можех да върна тези дни,
когато ми казваше колко много ме обичаш.
Но сега мене много ме боли,
защото своята любов към мен отричаш.   Помня дните когато се кълнеше,
че сама никога не би ме оставил.
Колко хубаво тогава беше,
но си вече свойте думи ти забравил.   Ах, как мразя този мрачен зимен ден,
когато в миг разби всичките мечти,
и каза, че повече не искаш да си с мен,
защо постъпи ти така, моля те, кажи.   А сега се гледаме безмълвно,
все едно не се познаваме дори,
и загърбили предишната привързаност напълно,
едно простичко "здравей" от устите вече не звучи...   Подло е да постъпваме така,
любовта с омраза не трябва ний да заменим,
а трябва със усмивка на уста,
напред в живота един без друг да продължим.   Но моля те недей забравя
всичките щастливи дни,
и спомените ти недей оставя,
помни времето когато заедно бяхме аз и ти.   И помни, че винаги ще те обичам,
макар и не така както преди,
че ме нарани жестоко няма да отричам,
и пак ще пролея няколко сълзи....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Стоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....