Ти не бива да се наричаш клошар
в град с боклучена криза.
Посъветва ме личният пиар
и ми вдигна предизборно мизата.
Повярвах си,
че вече не съм част от проблема,
а негово трайно решение
и спрях да се раздирам от онази дилема -
дали съм значим само на местно ниво,
или имам и национално значение.
За мен сега всякакви щабове ще наддават.
Едни да им чистя боклука,
идеи други да ми продават,
а трети за извинение,
когато са сгазили лука.
Дочакаха най-сетне свойта сполука.
Ще свалят от плещите тежък товар,
ще забравят за лошите си кошмари,
като всички бездомни клошари
превърнат в многофункционални и мислещи твари.
© Милко Христов Все права защищены