Истина ли е?
Изгубих се в нереалното пространство на мрежата,
вярвайки, че си най-ярката реалност в небето ми.
Не зная даже как да те определя.
Какво явление си ти?
Като луна ми носиш куп копнежи и надявания,
а всъщност толкова ме радваш, като лятно слънце.
И плаша се от непознатата природа на душата ти.
Какво явление си ти?
Намислил си да ме удавиш в порой от трепети,
като тайфун да разрушиш разбита душа.
Или да ме измиеш от тъгата като пролетен дъждец
и после да подухнеш нежно с морски бриз.
Явлението е всъщност кратко и красиво.
Така е в природата поне.
А аз съм се предала цяла и моля се, дано...
Не ми се гледат повече явления на моето небе.
Достатъчно броях звезди и падах заедно с тях.
Достатъчно се стичах като буйна река и после
утихвах притисната и от собствената си вода.
И може би греша жестоко, че пиша в този миг.
Че този миг дори го има. И може би не трябва
да го казвам, да разсъбличам изнасилената ми
душа.
Уплашена съм. Страх ме е до смърт! И не от теб.
От себе си. От слабостта ми, в която те допуснах.
Не ме превръщай в своя жертва, ако носиш нюх
на хищник. Ловувай! Но ако съм просто плячка -
пусни ме и ме пощади. Ако ли не - ще бъда
само твоя! И бъдещето ни ще ни принадлежи...