17 февр. 2017 г., 11:50

Многоточие...

Поэзия » Философская

796 2 4

Вече няма да мечтая!
Много силно ме боли,
когато ясно осъзная -
няма сбъднати мечти!

Вече няма да се боря!
Колко битки преживях
със измислените хора!
Само тялом оцелях!

Вече няма да се дърпам!
Просто кротко ще вървя,
а по пътя ми опърпан
всеки камък ще броя!

Вече няма да се моля,
че ръцете си протрих
и по чужда мене воля
свойте истини изтрих!
............................

Вече няма да мечтая!
Нямам нужда аз от Рай!
Гроб сама ще си копая!
Многоточие... и Край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Харесах стихчето! Но съм съгласна с Маргарита - има време за всичко и ти е много рано да си копаеш гроб! Мисли си, че най-хубавото предстои. Поздрави!

2017-02-18T08:05:53+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Има време за всичко, както се казва в друг стих. Не бързай да си копаеш гроб. В това многоточие има място за цветя, усмивки, радост... В ръцете, стискащи лопатата, има сила да ти върнат твоите истини.
.

2017-02-17T15:13:39+02:00
fragola (Дида Христозова)

Благодаря Ви, Василка!

2017-02-17T15:02:48+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"и по чужда воля
свойте истини изтрих" и с мен така се получи. Но върви винаги с гордо вдигната глава и пак ще ти завиждат. Поздрави!

2017-02-17T13:57:36+02:00