fragola (Дида Христозова)
62 135
17 февр. 2017 г., 11:50

Многоточие... 

  Поэзия » Философская
404 2 4

Вече няма да мечтая!
Много силно ме боли,
когато ясно осъзная - 
няма сбъднати мечти!

Вече няма да се боря!
Колко битки преживях
със измислените хора!
Само тялом оцелях!

Вече няма да се дърпам!
Просто кротко ще вървя, 
а по пътя ми опърпан
всеки камък ще броя!

Вече няма да се моля,
че ръцете си протрих
и по чужда мене воля
свойте истини изтрих!
............................

Вече няма да мечтая!
Нямам нужда аз от Рай!
Гроб сама ще си копая!
Многоточие... и Край! 

© Дида Христозова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах стихчето! Но съм съгласна с Маргарита - има време за всичко и ти е много рано да си копаеш гроб! Мисли си, че най-хубавото предстои. Поздрави!
  • Има време за всичко, както се казва в друг стих. Не бързай да си копаеш гроб. В това многоточие има място за цветя, усмивки, радост... В ръцете, стискащи лопатата, има сила да ти върнат твоите истини.
    .
  • Благодаря Ви, Василка!
  • "и по чужда воля
    свойте истини изтрих" и с мен така се получи. Но върви винаги с гордо вдигната глава и пак ще ти завиждат. Поздрави!
Предложения
: ??:??