fragola (Дида Христозова) fragola (Дида Христозова)
2 62
17.02.2017 г., 11:50

Многоточие...

792 2 4

Вече няма да мечтая!
Много силно ме боли,
когато ясно осъзная - 
няма сбъднати мечти!

Вече няма да се боря!
Колко битки преживях
със измислените хора!
Само тялом оцелях!

Вече няма да се дърпам!
Просто кротко ще вървя, 
а по пътя ми опърпан
всеки камък ще броя!

Вече няма да се моля,
че ръцете си протрих
и по чужда мене воля
свойте истини изтрих!
............................

Вече няма да мечтая!
Нямам нужда аз от Рай!
Гроб сама ще си копая!
Многоточие... и Край! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Харесах стихчето! Но съм съгласна с Маргарита - има време за всичко и ти е много рано да си копаеш гроб! Мисли си, че най-хубавото предстои. Поздрави!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Има време за всичко, както се казва в друг стих. Не бързай да си копаеш гроб. В това многоточие има място за цветя, усмивки, радост... В ръцете, стискащи лопатата, има сила да ти върнат твоите истини.
    .
  • fragola (Дида Христозова)
    fragola (Дида Христозова)
    Благодаря Ви, Василка!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    "и по чужда воля
    свойте истини изтрих" и с мен така се получи. Но върви винаги с гордо вдигната глава и пак ще ти завиждат. Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0