26 янв. 2015 г., 17:18

Многотонно

1.3K 0 3

Огън за пепел изстинала,

морски вълни за капка дъждовна.

Обич огромна за мъка отминала,

дума вярна за дума лъжовна.

 

Размених мене за тебе,

съзнавайки участта си отлично,

така никой не може да те отнеме –

всичко ти дадох, а останах без нищо…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Много благодаря за топлите думи. Стихчето е старо.. и чувствата вече не ме владеят. Всичко се случва /или не/ с причина. Само че трябва време да се види
  • С малко думи си казала много. Тази малка миниатюра открива целия ти път на раздаване и не получаване. Път на една всеотдайна обич. Не съжалявай! В Святото писание е казано"По-добре е да даваш от колкото да получаваш!" Бог ще те възнагради!
    Поздравявам те за талантливата ти творба! Лека вечер!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...