8 июл. 2009 г., 22:54

Мое...

1.2K 0 11

Сълзице моя скъпа,
сълзице моя чакана,
лика ми ти окъпа,
макар и неизплакана.

Слънце мое горещо,
Слънце мое жадувано,
ти си чудно нещо,
нещо вечно сънувано.

Рекичке моя прохладна,
рекичке моя живителна,
докосваш душата ми жадна,
за нея ти си спасителна.

Роза моя алена,
роза бодлива,
до сега от мен непогалена,
премяна на самодива.

Щастие мое събудено,
щастие мое възлюбено...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Сертов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...